Откъс от Няма връщане назад на Мелинда Гейтс
Увод
Едно от най-важните събития в детството ми беше изстрелването на ракети в Космоса. Отраснах в Далас, щата Тексас, в католическо семейство с четири деца, майка стопанка и татко авиоинженер, който работеше по програмата „ Аполо “.
В дните, когато излиташе ракета, ние се втурвахме към колата и отивахме у един другар на татко ми, също инженер от „ Аполо “, с цел да гледаме дружно трагичното събитие. Още чувствам в мозъка на костите си напрежението при противоположното преброяване. „ Двайсет секунди, петнайсет секунди, вътрешно ръководство. Дванайсет, единайсет, 10, девет, начало на запалване, шест, пет, четири, три, две, едно, нула. Всички мотори работят. Излитане! Излитане! “
Тези мигове постоянно са ме изпълвали с необикновено неспокойствие – изключително моментът на излитането, когато моторите се възпламеняват, земята се раздрусва и ракетата стартира да се издига. Неотдавна попаднах на фразата „ миг на политане “ в книга на Марк Нипо, един от обичаните ми духовни учители. С тези думи той разказва чувството за Божия берекет. Нещо „ излетя като шал, повлечен от вятъра “, споделя той, и скръбта му изчезнала, и той се почувствал още веднъж цялостен.
Представата на Марк за излитането носи в себе си чувството за знамение. А за мен знамение може да значи две неща: страхопочитание и любознание. Аз изпитвам голямо страхопочитание, само че и голямо любознание. Искам да схвана по какъв начин става излитането!
На всеки се е случвало да седи в аероплан в края на дълга писта и да чака неспокойно мига на издигането. Когато децата бяха дребни и дружно чакахме машината да излети, им споделях: „ Колела, колела, колела “, а в мига, когато самолетът се откъснеше от земята, възкликвах: „ Крила! “. Когато поотраснаха, те повтаряха тези думи дружно с мен – и по този начин години наред. Понякога се случваше да напяваме „ Колела, колела, колела... “ по-дълго от предстоящото и аз си мислех: Защо излитането се бави толкоз?
Защо в действителност? А за какво различен път става напълно бързо? Какво ни води оттатък преломния миг, когато силите на издигане надмогват силите, които ни теглят надолу, ние се откъсваме от земята и изхвърчаме?
Двайсет години обикалям света по отношение на активността на фондацията, която основахме дружно със брачна половинка ми Бил, и постоянно се запитвам: по какъв начин да предизвикаме подобен миг на политане за човешките същества, и най-много за дамите? Защото повдигнат ли се дамите, се издига цялото човечество.
И по какъв начин да предизвикаме миг на политане в човешките сърца, с цел да може всички хора да пожелаят издигането на дамите? Защото, с цел да полетят дамите, от време на време е задоволително единствено да престанем да ги дърпаме надолу.
По време на пътуванията си разбрах, че има стотици милиони дами, които биха желали сами да вземат решение дали и по кое време да имат деца, само че не могат. Те нямат достъп до контрацептиви. Момичетата и дамите са лишени от още доста други права, да вземем за пример от правото да вземат решение дали, по кое време и за кого да се омъжат. От правото да вървят на учебно заведение. Да имат лични приходи. Да работят отвън дома. Дори да излизат отвън дома. Да харчат свои пари. Да дефинират бюджета си. Да стартират бизнес. Да теглят заем. Да имат благосъстоятелност. Да се разведат със брачна половинка си. Да отидат на доктор. Да се кандидатират за някакъв пост. Да карат мотор. Да карат автомобил. Да се запишат в лицей. Да учат компютри. Да намират вложители. Всички тези права са отнети от дамите в някои елементи на света. Понякога правата са им отнети със закон, само че даже когато законът ги разрешава, нерядко ги лишават културните предубеждения в обществото.
Моето странствуване като публичен покровител за правата на дамите стартира със фамилното обмисляне. След това заговорих и по други проблеми. Бързо ми стана ясно – тъй като бързо ми го споделиха, – че не е задоволително да се приказва намерено за фамилното обмисляне, нито за който и да е от проблемите, упоменати нагоре. Трябваше да надигна глас в отбрана на дамите. И доста скоро осъзнах, че няма да реализираме равнопоставено място до мъжете, в случай че завоюваме правата си едно по едно или малко по малко. С повишаване на силата ни ще се усилват и правата ни. И то на талази.
Усвоила съм тези уроци от изключителните персони, които ще ви показва. Някои ще ви раздрусат надълбоко. Други ще ви окрилят. Моите герои са строили учебни заведения, спасявали са човешки животи, прекратявали са войни, вдъхвали са мощ на доста девойки и са променяли цели култури. Мисля, че те ще ви вдъхновят, както въодушевиха мен.
Те ми демонстрираха смяната, когато дамите в действителност съумеят да полетят, и аз желая всички да я видят. Показаха ми какво са способни да създадат хората, с цел да провокират стремежи резултат, и аз желая всички да научат това. Затова написах тази книга – с цел да опиша историите на хора, които трансформираха живота ми и ми показаха нови цели. Искам всички да забележим по какви способи сме способни да си оказваме помощ, с цел да живеем в благополучие. Двигателите работят, земята се тресе, издигаме се. Повече от всеки път притежаваме познанията, силата и нравствената предвидливост да разчупим историческите клишета. Нуждаем се от помощта на всеки последовател. Мъж или жена. Никой не трябва да остава изключен. Всеки би трябвало да бъде притеглен. Призивът е да позволим на дамите да полетят, а обединим ли се в името на тази идея, самите ние ще бъдем силата, която издига.
Едно от най-важните събития в детството ми беше изстрелването на ракети в Космоса. Отраснах в Далас, щата Тексас, в католическо семейство с четири деца, майка стопанка и татко авиоинженер, който работеше по програмата „ Аполо “.
В дните, когато излиташе ракета, ние се втурвахме към колата и отивахме у един другар на татко ми, също инженер от „ Аполо “, с цел да гледаме дружно трагичното събитие. Още чувствам в мозъка на костите си напрежението при противоположното преброяване. „ Двайсет секунди, петнайсет секунди, вътрешно ръководство. Дванайсет, единайсет, 10, девет, начало на запалване, шест, пет, четири, три, две, едно, нула. Всички мотори работят. Излитане! Излитане! “
Тези мигове постоянно са ме изпълвали с необикновено неспокойствие – изключително моментът на излитането, когато моторите се възпламеняват, земята се раздрусва и ракетата стартира да се издига. Неотдавна попаднах на фразата „ миг на политане “ в книга на Марк Нипо, един от обичаните ми духовни учители. С тези думи той разказва чувството за Божия берекет. Нещо „ излетя като шал, повлечен от вятъра “, споделя той, и скръбта му изчезнала, и той се почувствал още веднъж цялостен.
Представата на Марк за излитането носи в себе си чувството за знамение. А за мен знамение може да значи две неща: страхопочитание и любознание. Аз изпитвам голямо страхопочитание, само че и голямо любознание. Искам да схвана по какъв начин става излитането!
На всеки се е случвало да седи в аероплан в края на дълга писта и да чака неспокойно мига на издигането. Когато децата бяха дребни и дружно чакахме машината да излети, им споделях: „ Колела, колела, колела “, а в мига, когато самолетът се откъснеше от земята, възкликвах: „ Крила! “. Когато поотраснаха, те повтаряха тези думи дружно с мен – и по този начин години наред. Понякога се случваше да напяваме „ Колела, колела, колела... “ по-дълго от предстоящото и аз си мислех: Защо излитането се бави толкоз?
Защо в действителност? А за какво различен път става напълно бързо? Какво ни води оттатък преломния миг, когато силите на издигане надмогват силите, които ни теглят надолу, ние се откъсваме от земята и изхвърчаме?
Двайсет години обикалям света по отношение на активността на фондацията, която основахме дружно със брачна половинка ми Бил, и постоянно се запитвам: по какъв начин да предизвикаме подобен миг на политане за човешките същества, и най-много за дамите? Защото повдигнат ли се дамите, се издига цялото човечество.
И по какъв начин да предизвикаме миг на политане в човешките сърца, с цел да може всички хора да пожелаят издигането на дамите? Защото, с цел да полетят дамите, от време на време е задоволително единствено да престанем да ги дърпаме надолу.
По време на пътуванията си разбрах, че има стотици милиони дами, които биха желали сами да вземат решение дали и по кое време да имат деца, само че не могат. Те нямат достъп до контрацептиви. Момичетата и дамите са лишени от още доста други права, да вземем за пример от правото да вземат решение дали, по кое време и за кого да се омъжат. От правото да вървят на учебно заведение. Да имат лични приходи. Да работят отвън дома. Дори да излизат отвън дома. Да харчат свои пари. Да дефинират бюджета си. Да стартират бизнес. Да теглят заем. Да имат благосъстоятелност. Да се разведат със брачна половинка си. Да отидат на доктор. Да се кандидатират за някакъв пост. Да карат мотор. Да карат автомобил. Да се запишат в лицей. Да учат компютри. Да намират вложители. Всички тези права са отнети от дамите в някои елементи на света. Понякога правата са им отнети със закон, само че даже когато законът ги разрешава, нерядко ги лишават културните предубеждения в обществото.
Моето странствуване като публичен покровител за правата на дамите стартира със фамилното обмисляне. След това заговорих и по други проблеми. Бързо ми стана ясно – тъй като бързо ми го споделиха, – че не е задоволително да се приказва намерено за фамилното обмисляне, нито за който и да е от проблемите, упоменати нагоре. Трябваше да надигна глас в отбрана на дамите. И доста скоро осъзнах, че няма да реализираме равнопоставено място до мъжете, в случай че завоюваме правата си едно по едно или малко по малко. С повишаване на силата ни ще се усилват и правата ни. И то на талази.
Усвоила съм тези уроци от изключителните персони, които ще ви показва. Някои ще ви раздрусат надълбоко. Други ще ви окрилят. Моите герои са строили учебни заведения, спасявали са човешки животи, прекратявали са войни, вдъхвали са мощ на доста девойки и са променяли цели култури. Мисля, че те ще ви вдъхновят, както въодушевиха мен.
Те ми демонстрираха смяната, когато дамите в действителност съумеят да полетят, и аз желая всички да я видят. Показаха ми какво са способни да създадат хората, с цел да провокират стремежи резултат, и аз желая всички да научат това. Затова написах тази книга – с цел да опиша историите на хора, които трансформираха живота ми и ми показаха нови цели. Искам всички да забележим по какви способи сме способни да си оказваме помощ, с цел да живеем в благополучие. Двигателите работят, земята се тресе, издигаме се. Повече от всеки път притежаваме познанията, силата и нравствената предвидливост да разчупим историческите клишета. Нуждаем се от помощта на всеки последовател. Мъж или жена. Никой не трябва да остава изключен. Всеки би трябвало да бъде притеглен. Призивът е да позволим на дамите да полетят, а обединим ли се в името на тази идея, самите ние ще бъдем силата, която издига.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ